От
Солун
Гоце се върнал в Серско, където местните чети щели да обсъждат
въстанието на
един втори конгрес, който трябвало да се състои на Гергьовден (23 април/6
май) в една гора край село Ловча на изток от Алиботуш. Целият район от
Солун до
Пирин гъмжал от турски войски, но Гоце, който изминал сам първата част
от пътя
до Негован, взел униформата и пушката си от с. Дутли, където ги бил
оставил, и
стигнал при четата си невредим. На 19 април (2 май) те пристигнали в с.
Баница
– село с около стотина къщи, разположено в една долина на около 15-16
км
северно от Серес.
Външно
Гоце бил съвсем
спокоен и дори весел, но напрежението
от пътуването се отразявало върху сънищата му. На следващата сутрин той
казал
на другарите си: “С нашия живот, какъвто е, станах вече и фаталист.
Нощеска
сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в
Карбинци.
Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит.”
Същата
нощ на (20
април/3май), Георги Радев – Бродлията и
Димитър Гущанов пристигнали в баница с четите си. Двамата войводи и
Димо
Хаджидимов, който също бил дошъл в Баница за да обсъдят положението, се
настанили заедно с Гоце в къщата на семейство Трендафилови, а Михаил
Чаков и
някои други били настанени в друга къща на отсрешната страна на тясната
уличка.
Към 3 часа сутринта Гоце се отбил при Чаков. Въпреки ранният час Гоце
бил,
както обикновено, весел и добродушен и шеговито приветствал
новодошлите: “Добър
вечер, добър ден момчета, объркахме дните и нощите.”
След
това оживено започнал
да им разказва за взривяването на
Отоманската банка, подробностите, за което бил научил: “Момчета,
разиграхме
ханъмите с широките шалвари в Солун! Помен няма от Банк Империал
Отоман. Така
ще раздрусаме тая гнила турска империя.”
Той
може би щял да
продължи разговора но забелязал, че в стаята
има и други, прекъснал и казал: “Хайде, повече на конгреса.” След това
обръщайките се към Чаков, той на шега го запитал дали случайно има
драмски
тютюн. Чаков наистина пазел стотина грама тютюн специално за Гоце и
сега го
извадил за голяма изненада и удоволствие на Гоце. Мъжете изпушили по
една
цигара, поговорили малко, а след това се разделили да поспят през
кратките
часове, които ги делели от зората. Това била прекрасна лунна нощ, която
преляла
в идеално майско утро...
Малко
преди разсъмване
един от постовете край селото дошъл
да докладва, че бил чул изтрел. Радев също го бил чул и събудил Гоце.
Последният не придал никакво значение на един единичен изтрел и като
казал, че
вероятно някой овчар стреля с пушката си, посъветвал всички да си
легнат отново
и да поспят.
Малко
по-късно те били
разбудени от една възрастна жена,
която викала: “Станете, момци! Аскер загради селото и търси по къщите.”
Това
било вярно. С голямо умение и предпазливост турците успели да обкражат
селото
на известно разтояние без да бъдат забелязани от часовите на
организацията, и
сега към него се приближавали няколко стотин войници, стягайки Баница в
железен
обръч. Командувал ги съученикът на Гоце – Хюсеин Тефиков.
Това не
била обикновена
група, която търси оръжие или
извършва случайно внезапно нападение, а мощна военна сила, дошла явно с
намерение да изненада въоражена чета. Може би имало предателство, но
самоличността на доносчика и до ден днешен не е установена. По време на
ожесточените фракционни борби, които опетниха по-късната история на
македонското движение, в организацията са се подмятали много имена и
различни
хора както в национален, така и в местен мащаб са били обвинявани, че
са
предали Гоце без обаче да се приведът някакви сериозни доказателства.
Най-доброто описание на турското нападение срещу Баница се съдържа в
едно писмо
от седми май 1903 на френския консулски агент в Серес – Карацас, до
френския
консул в Солун – Стеег. Според Карацас група от 40 турци, които търсели
въстанници, минали през Баница и като не намерили нищо подозрително,
продължили
пътя си за Горно Броди, когато някакъв селянин ги оведомил, че в Баница
имало
“лица от Българския комитет” и дори посочил къщите, където тези лица се
били
скрили. Турският офицер веднага изпратил за подкрепления и когато от
Серес и
Горно Броди дошли още 400 души, той започнал да блокира селото.
И така
когато призори
селяните както обиновено се опитали да
изкарат добитъка си на паша, те видели, че пътят им е преграден от по
трима
войници, които стояли на интервали от по около 30 метра около цялото
село. След
това турците започнали системно претърсване на селото, двор по двор,
къща по
къща, и събрали жителите- всички мъже на едно място и всички жени и
деца на
друго. Мъжете били запитани дали имат оръжие и къде се крият комитите.
Те
знаели, че ако не отговорят селото ще бъде изгоряно а самите те могат
да бъдат
убити, но никой нищо не казал и единственият човек, който се поколебал,
бързо
бил сбутан от стоящите край него. След това турците измъкнали селския
старейшина, попа и неговия син, който бил местният ръководител на
организацията
за да ги разпитат, но без резултатно. Синът на попа бил бит жестоко, а
след
това бил застрелян, когато се опитал да избяга.
От
покрива не
трендафиловата къща Димо Хаджидимов видял
хората събрани на открито и заобиколени от войници. Когато узнали, че
турците
са започнали да претърсват селото и се приближата към къщите където се
намирали
четите, Гоце и другарите му обсъдили какво да правят – да се окриват,
докато
падне мрак, или да се обитат да пробият обръча ведната? Къщите били
каменни и
били заобиколени от високи и здрави зидове, които осигурявали отлично
прикритие, но Гоце не мислел за себе си, дори за своите хора, а за
селото.
Знаейки, че турците опожаряват селата, които дават убежище на чети,
Гоце решил
да рискува да се оттегли опитвайки се да спаси Баница.
Като
пренебрегнал
правилника за четите, съгласно, който
войводата не трябва да се излага на излишна опастност, вървейки на
чело, Гоце
повел групата си от 14 души, извел я от къщата на улицата а оттам в
покрайнините на селото. Стигнали до малка поляна край последната къща
на
селото, зад която имало недовършена плевня. Полянката била наклонена и
била
оградена от нисък зид, висок шестдесет – седемдесет сантиметра. Зад
него било
откритото поле, където се издигала друга плевня. Група изплашени деца
притичали
към селото откъм плевнята сред полето, но като видели четниците още
повече се
изплашили и изтичали към някакви други плевни наблизо. Гоце им извикал:
“Има ли
нагоре аскер?” Но те били прекалено изплашени за да отговорят. Групата
се
намирала на около двайсет – трийсет крачки от ниския зид, който отделял
ливатата от полята, когато Чаков се опитал да дръпне Гоце от челното
място,
като му предложил той да стои по-назад, а двама трима от четниците да
минат
напред.
“Като вървяхме, Делчев ме
погледна, но така гордо, както
никога през живота си не бях го виждал. Завлекал кепето на лявото рамо,
нахлул
тоя бял фес, обвид в синкаф шал, метнал пушката на левия лакат, той ми
каза: “
Как, Чаков? Върви какво бог даде.”
Внезапно зидът пред тях
настръхнал от дулата на пушките на
турските войници, които се криели в засада зад него. Гоце ги видял и
стрелял
пръв. Всички четници инстинктиво залегнали..., всички освен Гоце, който
спокойно напълнил пушката си.
”Лягай, Гоце!” – прокънтели над ливадата отчаяните викове на другарите
му. Той
понечил да залегне, но било вече късно...
Смъртта
се отнесла много
нежно към него. Проявявайки милост
към милосърдния, тя го взела бързо и чисто, без унижение или
продължителни
страдания. Само миг преди това той стоял на утринното слънце прав и
съвършенно
безтрашен, а следващият миг лежал върху окървавената земя с куршум в
сърцето.
Това бил неговият пръв и последен бой.
Същия
този ден в Кукуш
Султана приготвяла петте ритуални
погачи, които щяла да отнесе в църквата за чествуването на именния ден
на сина
си, Гергьовден. Тя се върнала вкъщи обляна в сълзи, защото направила
злокобна
грешка: вместо да изговори обичайната формула: “Тая година пендара, а
догодина
сватба...”, тя била казала:” Тая година пендара, а догодина
панихида...”
Гущанов
и няколко други
четници също били убити на ливадата,
но осем от тях, включително Чаков и Димо Хаджидимов успели да се
доберат на една
плевня, откъдето се сражавали с турците през целия ден, слушали
писъците на
населението, докато турците вършели своите злодеяния и мученето на
кравите
затворени в горящите обори и гледали труповете на ливадата. “
Петнадесет
часа –
Димо Хаджидимов казал по-късно на Яворов – турците не посмяха от
куршумите ни
да приближат нашите убити. Петнадесет часа ние гледахме мъртвия Гоце,
приведен
сякаш върху гроба на Македония. И петнадесет часа ни се късаха
сърцата...”
Страхувайките се да
щурмуват плевнята, турците принудили
една стара жена да занесе слама до стените и в опит да я запалят.
Когато
страхът от пушките на четниците е накарал да се върне турците е убили.
След
това изпратили една по-млада жена: тя успяла да подпали плевнята, но
избягала.
Прогонени от огъня, четниците успели да избягат в една съседна къща,
където
прекарали нощта в обсадно положение – една нощ, която била ярка като
пладне при
светлината oт луната и от блясъците на пожарите. Рано сутринта те
успели да
пробият турските кордони, като хвърляли бомби и избягали, за да могат
да
разкажат тъжната история.
“Какво стана с Гоце” –
дядо Илия Кърчовалията попитал
оцелелите, когато се срещнали.
“Оставихме под пепелищата
на Баница.”
“Старият харамия оброни
глава, едри сълзи потекоха из очите
му и цял половин час плака неспирно като дете, без да продума.”А когато
новината се понесла като черен облак над една земя
вече преситена от скръб, Македония плакала заедно с него.
Когато
боевете
стихнали, било издадено труповете на Гоце и Гущанов да бъдат отнесени в
Серес,
но по-късно били върнати в Баница и поставени заедно с другите край
рекичката,
която минавала през селото. Когато турците си тръгнали, уверени, че
сред
димящите развалини няма повече комити, жените от Баница измили телата
на
петимата мървти революционери и ги приготвили за погребение. След това
ги
погребали под един бряст на една поляна наречена свети
Никола.
Било навечерието на
Гергьовден – именния ден на Гоце. Тази година пендара, а
догодина... Сватба или панихида – това е едно и също за онези, които се
женят
за Македония.
)
)
)
)
)
)
)
