През втората половина на 1891 г. Гоце Делчев постъпва във Военното училище край Княжево, заедно със своите съученици Гоце Имов, Илия Кондурдж, Стефан Стаматов. По онова време Военното училище приютява около 60 юнкера от средата на македонските българи – някои специално дошли от Македония, а други – из средата на македонската емиграция в България.

            Във Военното училище Гоце се учи добре. Но успехите на младите юнкери във военното дело не са достатъчни за ръководството на училището и по-горното началство. От тях се иска да възприемат напълно и военно-кобургския начин на мислене, и отношението на върхушката около княжеския дворец към политическите проблеми на времето. Любознателноста на Гоце, желанието му да чете книги и “съмнителни” брошури, увличането му в спорове на обществено-политически теми са за неговите началници лош показател. И за това още в края на първи курс Гоце Делчев е поставен под налбюдение. По-късно в течение на следващите две години, Гоце многократно бива наказван за “недисциплинираност” – така се квалифицира във Военното училище прямотата, свободомислието и любознателноста на юнкера Делчев.

            Между четирите стени на казармата Гоце поглъща книга след книга, тайно чете социалистически брошури и вестници. Колкото режимът става по-тежък и окото на началниците по-строго към младия юнкер, толкова повече и по-бързо той проглежда истината.  Неговата душа постепенно охладнява,  към някои официални институции в България, които всъщност го довеждат до Военното   училище в Княжево.

            Два–три месеца преди да облекът мундира на първия офицерски чин, по повод на едно анонимно писмо с нападки по адрес на тогавашния министър на войната Рачо Петров портупей-юнкера Делчев и негови другари юнкери биват изправени пред дисциплинарен съд и изключени от Военното училище. Гоце Делчев няма нищо общо с това анонимно писмо – на дисциплинарния съд с нищо не е доказано участието му в писането и изпращането на това писмо. Всъщност причината за неговото изключване е съвсем друга. Той бил заловен като чете социалистически книги, претърсили чекмеджетата му, намерили доста още такива книжки, разпитали и ученици и се дошло до обвинението, че не само той е социалист, но че и върши такава пропаганда в училището. Съдили го и получил наказание: дават му свидетелство, че е завършил курса на училището, но без право на производство.