И от тогава до 24 май 1903г. - цели осем години - Гоце бе въплъщение на някакъв
дух: не остана място в Македония и Одринско, дето да не е стъпил неговия крак. За
него вредом, дето живеят българи, имаше сигурен подслон. Него нийде никой ни веднаж го предаде, макар султанско ираде да бе определило за главата му 500 и после 1000 лири и бинбашийски чин. - Мисията му на апостол-революционер и несъкрушимата му вяра даваха му оня свеж и разчетлив ентусиазъм, онази свръхчовешка енергия, която поразява и която никога не го напусна. За него нямаше умора. Турците го нарекоха "хвъркат" (канатлъ). Най-големият враг на организацията Дервиш ефенди за него казва: "Кажете на тоя дивен юнак, че желая да го видя и да му се поклоня: ние всички, от цар до последното заптие, отдавна вече сме изморени - само той не се уморява." Той имаше за религия своите убежедения. За тях той принесе в жертва не само живота си, а,  което е много по-трудно, и мислите си, защото той нямаше друга мисъл, освен да служи на освободителното дело.
 Със своята блага душа, със своето безпределно като океан сърце той предразполагаше всички, които се доближаваха до него; със своята пламенна реч вкарваше и у старците духа на свободата, на братството, на беззаветния хероизъм и омайваше всички, които го слушаха; със своята несъкрушима вяра - най-мощната човешка сила, която разклаща планини - заразяваше всички, които заработваха с него. - И всеки го разбираше; всеки се чувстваше свободен и доверчив към него; всеки бе готов да му даде сърцето си и сляпо да се покорява на всяка негова дума; и всеки заставаше с твърда вяра на поста, който му се определяше. Където замръкваше, той не осъмваше сам; и където поминеше, оставяше утъпкан път за всеки апостол и борец.
Той създаде първите комитети в селата, първите чети в горите, първите конгреси в градовете. -И въпреки туй неговата скромност бе безподобна. несравняема, едничка по рода си. С това свое качество той поразяваше всички и тогава, когато вече държеше нишките на цялата Организация.
  При постоянните опастности той бе всякога бодър и засмян, всякога пъргав и безстрашен. Сам се излагаше, но свидно му бе да излага другите. Чужд на всякакъв шовинизъм, той работеше за всички, които страдат под тиранията. И пред неговата пламенна и убедителна реч изчезваха всички национални вразди в имего на една самоуправна Македония. Пред неговото възторжено предричане на една федеративна република на Балканския п-в изчезваха всички племенни ненависти.
 Той любеше, обожаваше народа, а народът виждаше в неговото лице най-близкия, най-любимия свой учител, приятел и син. За тоя народ той живя, работи без умора и умря. И народът по всички краища на Македония и Одринско отдавна му пееше и пее песни - задушевни, пленителни песни.
    Загина той.
    Но той живее. Пред нас върви неговият светъл и безссмъртен образ и ни озарява
пътя към свободата.