Господарката на Делчевия дом била жена с толкова нежно сърце, колкото съпругът и бил суров. Тя се казвала Султана и била дъщеря на Яне Нураджиев от село Мурарци в Карадаг. Като мома била известна красавица и подобно на всички българки била срамежлива и скромна, почтителна към по-възрастните, покорна на съпруга си и неуморно работлива. Най-отличитената и черта обаче била любящата доброта . Без нея къщата би била много по-студена и безлична. Никола обичал децата си и се грижел да не им липсва нищо, но бил затворен и неразговорлив и строгостта му обикновено повече изпъквала от любовта му. Султана била огнището, което сгрявало къщата, излъчвало светлина и предлагало утеха на всички, които прекрачвали прага.

             Съседи непрестанно влизали и излизали от Делчевата къща, търсейки съчувствие при болест или тежка загуба или пък помощ, за да превъзмогнат някоя материална криза, защото поради неумолимия упадък на икономиката, много  семейства в Кукуш изпаднали във финансови затруднения, колкото и усилено да се мъчели да си изкарат прехраната. Султана никога не отпращала никого с празни ръце или празно сърце. На бедните давала брашно, вино ракия или дървени въглъща , а угружените и съкрушените внимателно изслушвала и успокоявала с благи думи.

Султана дарила мъжа си с девет деца: четири момчета – Гоце, Мицо, Милан и Христо, и пет момичета – Руша, Цoца, Тина, Велика и Елена – и всички били гордост за родителите си.

            Раждането на Гоце било особено радостно събитие в живота на Делчеви. Първите две деца били дъщери, а това не било благоприятно начало в едно общество, в което най-важни били мъжете. В същност по стар обичай новороденото момиче за пръв път се поставяло в люлката при намаляваща луна с надежда да се обесърчи по-нататъшно раждане на момичета, а момчето се слагало в люлката при новолуние за да бъде и следващото бебе момче. Докато луната навлезела в подходяща фаза, бебетата се държали в голямо обърнато нагоре сито; това имало значение и като символ, защото на български “сито” значи добре нахранено. – т.е. смятало се, че по този начин детето ще бъде доволно и мирно.

Първородния син на Делчеви, се появил на света на 23 януари (3 февруари нов стил) 1872г. и бил наречен Георги на името на светеца покровител на стария манастир над града. Това име обаче рядко се използвало и още от първия ден на живота му майка му и цялото му семейство го наричали Гоце съгласно българския обичай, според който всяко име си имa умалително.