Вечер семейството се събирало на вечеря. Гозбите се слагали на софра – ниска кръгла маса, която се вдигала след ядене. Семейството седяло около нея на малки столчета или на възглавници, поставени на пода. Бащата разчупвал хляба и всекиму давал по комат, а майката носела главното ястие. Често цялото семейство ядяло от една паница, но никой не помислял да сложи и троха в уста, докато не започнел бащата.

        Отначало Делчеви живеели в сравнително малка къща. Една вечер, когато цялото семейство било на сватба, турци влезни в къщата и обрали цялата покъщнина. Когато семейството се върнало и намерило дома си обран и празен, Никола прекъснал риданията им с думи: “Не плачете, не се кахърете, аз ке издигнам голяма къща и белкин, ке дойде ден, в който тези мръсници жестоко ке платят за всичко.” Никола Делчев никога не успял да си отмъсти, но той бил човек, който държал на думата си и наистина вдигнал нова, по-голяма къща за семейството си. Новата къща била двуетажна и имала изби  за склад. Дървени чардаци минавали по цялата дължина на всеки етаж и били свързани с външни дървени стълби, които блетели от чистота. На всеки етаж имало по две големи стаи, чиито врати и прозорци гледали към чардаците, както и по-малка стая, където в дървени сандъци държали прикята на дъщерите и други неща. Горната част на къщата била варосана, а долната и част била измазана с червена глина, какъвто бил обичаят в Кукуш, и всичко се поддържало идеално свежо и в отлично състояние, тъй като в Кукуш мръсната или разнебитена къща била недопустим срам.\

            Най-хубавата стая се пазела за гости и била овзаведена с миндери – вградени седалки край стените, покрити с домашно тъкани черги и възглавници. Имало и един много красиф мангалм който Никога бил донесъл от Солун. Той бил голям и кръгъл, изработен от месинг или мед. В центъра му имало вдлъбната част, в която се слагали дървени въглища, заобиколена от широка поличка, върху която се поставяли чашите и пр.; когато за гостите се приготвяло кафе или греяна ракия;  мангалът имал перфориран капакм на чийто връх за чудо и за радост на всички деца стояла метална птица.

Леглата били непознати в Кукуш и хората спели на пода върху дюшеци, които се прибирали през деня. Дюшеците били натъпкани с чиста земя, където виреели черници, било немислимо бельото и празничните рокли на жените да се приготвят от нещо по-грубо от естествената коприна.

Къщата на Делчеви се издигала сред двор, застлан с калдъръм и заобиколен от високи стени. Нямало истинска градина, цветята се отглеждали в саксии, а сянка хвърляли лози и овощни дървета – наровем ябълки, круши, смокини и бадеми. В двора имало лятна кухня, хамбар и яхър за кравите и козите на семейството.