ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ (1872-1903).

Начало » | Контакти »Литература » | Галерия » | Карта » | Връзки »  
 
Биография  
Ранни години
 
Военното училище
 
Никола Делчев  
Султана Делчева
 
Старият Кукуш
 
Организации
 
Трагичната гибел
 
   
Галерия
 
small.gdelchev2.jpg
Никола Делчев, баща на Гоце Делчев
 

   



Делчеви били едно от най-старите и уважавани семейства в Кукуш, което водело името си от някой си Делчо, живял в града през XVIII в. Синът му Димитър се оженил за красавица на име Мария от едно село близко до Солун и в 1844г. им се родил син Никола, комуто било съдено да стане баща на Гоце.

            Семейството се занимавало с търговия и по кукушките стандарти не било нито богато, нито бедно, а от средна ръка. В самия Кукуш Никола притежавал къща, малка кръчма и дюкян, а извън града имал 5-6 декара лозе, малко повече обработваема земя и няколкостотин овци.  Освен това Никола търгувал със зърнени храни. Подобно на повечето българи по онова време той смятал труда за добродетел, а лентяйството за порок. Сам той никога не оставал без работа и не търпял безделието у децата си. Връщайки се у дома, очаквал да види дъщерите си да плетат или шият, а синовете си потънали в учебниците – и горко на оня, който хванел без видимо занимание.

            Никола бил суров, горд мъж, когото дори турците уважавали. Той бил висок, снажен и хубав, а на младини бил известен борец. Много пъти печелил първата награда – овен с рога, набучени с шикосени ябълки и панделки – на борбите, които били уреждани на хълма Св. Георги по случай народни празници, като деня на Кирил и Методий, чествуван с тридневни игри. Дори когато възрастта го принудила да се откаже от този спорт, той запазил интереса си към него и няколко седмици преди празника взимал у дома си двама млади пехливани, за да ги обучи и нахрани; а ако някой от тях спечелел награда, той бил така щастлив, сякаш сам бил победител.

            До края на дългия си живот Никола запазил отривистата си походка и пищното си облекло, които били израз на чувството му за независимост и предизвиквали завист у доста по-млади хора. Той стъпвал тежко с високо вирната глава, като широко размахвал ръце. Носел чепкен (вид жакет), преметнат през рамо, а свободните му ръкави се люлеели с ритъма на стъоките му; широките му потури били нашарени с гайтан; на червения му фес висял великолепен половинаршинов пискюл, а ръката му често галела аления му пояс, в чиито гънки се криела кама.



 
Начало » | Контакти »Литература » | Галерия » | Карта » | Връзки »                                                                                  горе